Статуя на Екзарх Йосиф I

Екзарх Йосиф I – духовният обединител на българите

Ако се разхождате по централния площад на Ловеч, няма как да не забележите величествения паметник на екзарх Йосиф I. Това е единственият в България паметник, посветен на този велик духовен водач. Открит е на 11 май 2008 г. по случай Празника на Ловеч. 

Скулптурата е дело на Сейфетин Шекеров-Сефо и представлява бронзова фигура с височина над 4 метра, поставена върху постамент с формата на кръст. През април 2020 г. паметникът е обновен от Община Ловеч, като са възстановени паднали плочки и запълнени пукнатини.

Кой е екзарх Йосиф I?

Екзарх Йосиф I е човекът, който в края на XIX и началото на XX век се превръща в духовен стълб за българите, независимо от границите, които ги разделят. Нека ви разкажем малко повече за него!

Роден е на 5 май 1840 г. в китния подбалкански град Калофер като Лазар Йовчев. От малък е изключително любознателен и упорит. Учи в Калофер, а после заминава за Цариград, където усвоява няколко езика. Неговият път го отвежда и в Париж, където завършва право в престижния университет „Сорбона“.

Но съдбата му е подготвила друго. През 1872 г. приема монашески сан и става Йосиф, а само пет години по-късно – екзарх на Българската екзархия. От този момент животът му се посвещава на една мисия: да обедини българите в едно духовно семейство!

Във времена, когато България тепърва се бори за независимост, Йосиф I успява да поддържа единството на Българската православна църква. Под негова закрила хиляди българи от Македония и Одринска Тракия, останали в пределите на Османската империя след 1878 г., продължават да се обучават и да пазят българската си идентичност.

Той открива десетки училища, изпраща ученици на обучение в чужбина и полага основния камък на Желязната църква в Цариград. Благодарение на неговите усилия до 1913 г. екзархията вече разполага с 1373 училища, 13 гимназии и близо 80 000 ученици!

Йосиф I не е просто духовник – той е дипломат и стратег. Води тежки преговори с Османската империя, бори се срещу чуждите влияния и защитава българските интереси. Дори когато политическите обрати нанасят тежки удари на екзархията, той остава начело на църквата до самия си край. Почива през 1915 г. и е погребан в южната галерия на църквата „Света Неделя“ в София.

След смъртта му цялото му лично състояние е завещано за образование и култура. От неговите фондове се създават стипендии за ученици, награди за книги, защитаващи православната вяра, и помощ за бедни ученици. На него са кръстени улици, училища и дори централният площад на Ловеч.

Екзарх Йосиф I не е просто историческа личност – той е символ на обединението и просветата. Неговият живот и дело показват колко е важно да пазим традициите си, да се учим и да бъдем единни, независимо от обстоятелствата.

Докато разглеждате това място, представете си времето, когато българите са гледали към него като към своя духовен водач. Историята му е вдъхновение – и днес, и завинаги!