Добре дошли на едно от най-красивите и спокойни места в Ловеч – Алея „Баш бунар“! Разположена в югоизточния край на града, тази зелена пътека следва нежните извивки на река Осъм и се простира на цели 2 км. Името ѝ означава „Голям извор“ и неслучайно – тук, в подножието на величествените Невинска скала и Башбунарски скали, природата разкрива най-красивите си гледки.
Още през 1908 г. лесничеят Никола Веденков (Василев) вижда потенциала на мястото и създава алеята, застлана с трошен камък. Заедно с нея са изградени и известните чешми – Башбунарската и „Езерото“, които и до днес утоляват жаждата на посетителите.
„Там, дето тече на Баш-бунар водата, там си бели бяла Анаста платната.“
Така започва народната песен, която дава името на една от най-известните чешми в Ловеч – „Бяла Анаста“. Разположена в южния край на града, покрай алеята „Баш бунар“, чешмата е част от красиво оформен парк с два естествени водоизточника. До първата чешма се издига скулптурната композиция, представяща момък, пиещ вода от стомната на гордо стоящата Анаста.
Още през 1908 г. на мястото на малка пътека покрай река Осъм се изгражда покрита с трошен камък алея, известна тогава като „Бачо Кольо“ алея. Заедно с нея са построени и двете чешми – Башбунарската и Езерото. В средата на 20-ти век мястото се облагородява, а през 1968 г. се появява скулптурната композиция, дело на Борис Бъчев. Легендата разказва, че който отпие от тази вода, ще остане завинаги свързан с града.
Освен „Бяла Анаста“, тук ще откриете още едно културно съкровище – бюст-паметника на Никола Веденков, поставен през 1973 г. от скулпторката Евдокия Балджиева.
Днес Алея „Баш бунар“ е живописно място за разходка, отдих и спорт. Сянката на вековните дървета, песента на птиците и ромоленето на реката създават усещане за спокойствие, което трудно може да се намери другаде. Независимо дали търсите прохлада в летните жеги, искате да се насладите на природата, алеята ви очаква с отворени обятия.
Оставете се на магията ѝ и се потопете в едно пътешествие сред зеленината на Ловеч!